Пак протести. Хилядолетия омагьосан кръг. Не им писна на
спасителите да се раждат и да си намират велики идеи. Да
намират онеправдания, когото да спасят, и лошия, когото да унищожат. Чудя се какво подтиква лидера към общественополезна
дейност. Що за вътрешна празнота може да породи идея за
прекрасно колективно бъдеще? Седя си в автобуса и
наблюдавам празни погледи, злобни и отчаяни мутри.
Последното, което би ми хрумнало, е да ги спасявам. Като оня
позьор Иисус. Или друг от хилядите ми спасители, които благосклонно ми подават ръката си за целувка.
Озадачени са - вероломната овца извръща глава. Ще си понесеш последствията - плашат ме. Само чакам. Чакам час,
два. Дни, години. Чета, спя, ям, сера, чакам...  Тоталната саможертва се познава по вечното презрение, което
е възбудила. Юда - името, каращо галактики да изтръпват. Плюл
на его и лично достойнство, осъдил себе си на вечния не-покой.
Великодушно извършил греха, само за да може манекенът на кръста да обере овациите за една привидна саможертва. И по
възможност някой трети, като мен, да плати постановката.  Но нашите депутати не са юди, минало е времето на силните
характери, рамката е друга. Нямат куража да докарат
абсурда до тотална крайност, до нещо извън границите на човешките очаквания. Да заплетат такава гъста мрежа от
недоразумения и бюрократщина над територията на милата си
родина, че евентуална атомна бомба, пусната от някой от бъдещите ни спасители, да не може да си проправи път през
мрежата. Бомбата да се насере от страх при вида на
трансцеденталната глупост и да полети в обратна посока, право
към космоса, към Международната космическа станция.  Да видя заглавие в пресата: "Българско правителство неволно взриви
Международната космическа станция" Отломките й да ударят няколко сателита,
техните отломки - другите сателити, и из земната орбита да плъзнат
хиляди парчета космически боклук, а на земята - нарушени
комуникации, хаос,глад и граждански войни. Тогава бих помислил,
че изборите имат смисъл. Но не, нашите депутати са до болка предвидими.
Всъщност те в недалечното минало са били исусовци, с най-добри
намерения към света, убеден съм. Но в един красив момент са разбрали, че даскалката им по история в средното училище е била
тъпачка, че често черното и бялото са проекции на кафявото,
че големият винаги изяжда малкия и че нещата се решават от
други хора, на друго място. И така положението им на механични гласоподаватели на малко по-високо ниво ги извежда до
простата идея, че могат поне да са добре платени. И така Исус се
превърнал в мишка.  Драги исусовци и (евентуални?) бъдещи мишки, знам, че сте с
най-добри намерения. Моля, обаче, изключете ме от списъка на
спасяемите си обекти, или поне не ме карайте да вземам нечия
страна, не сочете с пръст блудния син, ако стои безучастен и
гледа тъпо. Гледайте на него със снизхождение, като на болен
човек, какъвто е. Моля ви за разбиране, малкото копеленце,
наречено разум, дадено ми неизвестно защо, ми играе лоши
номера - отказва да повярва на великите идеи.  Парадоксът е, че същото копеленце осъзнава, че може и да греши.
Надеждата умира последна. Убеден съм, че мечтаенето е едно от
прекрасните неща в живота, и искрено Ви завиждам и се
радвам, че сте способни да го правите. Аз самият се размечтавам,
например, при мисълта за определена девойка, но там разумът
и великите идеи не важат. Въпреки че съм скептичен относно
резултата, искрено подкрепям вашето право да мечтаете.
Процесът на мечтаене не може да се сравнява и с най-добрия
резултат. Не допускайте да ви обвинява неумеещият да мечтае!
  Окупация до дупка!

Окупацията на университета не е протест, а платена демонстрация.